Дойде края на още един месец и някак пак успях да изпусна онова чувство на сигурност, полезност и ползотворност. Но то пък все така се случва като ми свърши работата за месеца. Пак ме налегнаха едни депресивни състояния, в които си мисля трябва ли да се занимавам с всичко останало и дали нещо в мен не е счупено щом се чувствам добре само и единствено когато съм на работа. Не казвам, че се чувствам зле само ако съм извън офиса. Там често се случва също, но напоследък се хващам все по-често и по-често, че там ми е най-спокойно и най-добре.

Днес имах дежа ву. Седяхме, коментирахме промени, които трябва да внесем в последния момент, забавлявахме се с колегите (вече всеки се чувстваше като пред отпуска-последните часове преди така чаканата почивка) и изведнъж осъзнах, че този момент съм го сънувала. Спомням си и съня и кога точно беше, но тогава не му обърнах внимание защото в него присъстваха непознати хора, които нямаше как да са там в такъв момент. Обяснението всъщност се оказа много логично, но е без значение. 
Почувствах се щастлива от чувството, което нахлу в мен при спомена. Но с една нотка на тъга, защото в съня ми изпитвах щастие от момента и компанията, а сега-нищо. Като празна черупка на охлюв очакваща някоя кола да я премаже и да се счупи.

Може би така се случва когато порастнеш и света загуби своя блясък. Може би така се случва когато към предишното бъде добавена и корена промяна в приоритетите. А може би така става когато най-сигурното нещо на света изчезне и основите, над които си градил цял живот поддадат и се срутят. А може би така се случва когато основни параметри в живота се променят от едната крайност в другата.

Факт е, че малкото момиченце в мен никога няма да изчезне или да спре да мечтае, но и е факт че ако скоро не бъде изкарано на свобода отново и не бъде предизвикано, то ще бъде толкова дълбоко заровено, някъде вътре в мен, че никога повече няма да види бял свят.

Човек се променя-това е факт. Но всеки трябва да има стабилна основа, над която да експериментира с различните маски. Моята се срути. А аз все повече се чувствам обикновена и скучна.