Винаги тази мисъл ми е била странна и не стм я разбирала много. Сега започвам да я разбирам. Света е тъмен, черен, груб и всяко нещо е заплаха за теб и твоята сигурност. Ако обаче се абстрахираш от всички страхове и илюзии, стиснеш зъби и изчакаш още малко нещата може и да се раздвижат и да стане малко по-светло. За мен тази година беше една от най-тежките в самостоятелният ми живот. Цяла година се учих да съм сама със себе си и да съм доволна от това, което съм. Защо? За да мога да разбера колко по-добре ми е било. И за да разбера аз коя съм. Разбрах. Погледнах в огледалото. Не ми хареса каквото видях. Време е да го променя. 
Може би си прав, че трябва да се срути всичко преди да започнеш да градиш, но как градиш когато не знаеш как да поставиш основите? 

Разбира се, че е така. Така е било, така е, и така ще бъде. Единственото, което се променя е нашето отношение :). Винаги, когато съм твърдял, че не мога повече, в последствие разбирам – че мога! Всичко това зависи от моето знание, или незнание. Проста работа :).