Имало ли е момент, в който да си кажете "Ето тук и сега - това е пълно щастие!"?
Аз съм имала няколко такива. Да, броят се на пръстите на ръцете ми, но никога, ама никога не бих ги заменила с друго - каквото и да е то. Тези моменти са това, което ни бута в сивото ежедневие и ни крепят до следващия такъв миг. Но номерът е не само те да ни крепят като някаква патерица-сакат човек. Номера е да се научим постепенно да пълзим, ходим и накрая да тичаме със скоростта на вятъра в есенна утрин. Иначе казано - цаката е да се научим да ценим всеки един момент от животите си и да намираме положителното във всеки един миг. 

Много хора през годините са ми казвали, че съм песимист и много са ми казвали, че съм един от най сериозните и здраво стъпили на земята хора, които познават. Че съм песимист понякога-факт е-не мога да си кривя душата. Че се старая да съм реалист-също факт, но най много са ми повтаряли, че съм непоправим оптимист. Това не знам дали е вярно, но съм на мнение, че когато човек се научи да вижда хубавото може да живее по-леко и всяка болка, разочарование или мъка може да бъде преодоляна по-лесно. 

Важното е не дали живеете в настоящето или в миналото. Важното е да се научите да виждате положителното във всичко СЕГА! Вчера няма да се повтори, а утре може и да не дойде, затова живейте днес и оставете спомените където им е мястото, а болните амбиции заменете с радост от настоящия момент и ще видите колко повече моменти ще имате, в които ще си казвате "Ето тук и сега - това е пълно щастие!"