Нова година - нов късмет казват хората. Казват също и, че както ти започне годината така ще бъде цялата. 

Аз пък ще кажа, че това са пълни глупости! Искало ли ви се е някога да внесете промяна в живота си? На мен да. Доста често при това. Разбирате ли, аз съм едно такова непостоянно същество, което днес иска едно, а утре друго. Вещите ми омръзват бързо, местата ми омръзват бързо и хората ми омръзват бързо. Винаги съм твърдяла, че промяната е нещо много хубаво и полезно. Е, много хубаво не е на хубаво, казват също хората. Тук ще се съглася. Случвало ли ви се е да искате малка промяна, а нещата, които познавате и малко или много харесвате и обичате да не са съгласни с вас? 

Малката промяна може да е нова дрешка, нова прическа, нов приятел. Обикновено върши работа. Поне за месец-два. После пак. Аз обикновено си сменям цвета на косата. Или размествам мебелите вкъщи. Съседите ми винаги до сега са можели да кажат кога съм имала нужда от промяна. Лудите винаги са ме хващали в малките часове на нощта. Така си боядисах и къщата - нощем. Хубаво е като нямаш какво друго да правиш. 

Големите промени - ето там е дявола. Човек обаче трябва да внимава какво си пожелава! Винаги трябва много ясно да заявява пред себе си и вселената какво точно иска и преди да го направи да знае какви може да са всички възможни резултати. Това е важно! Много важно!

Винаги съм се смятала за щастливка. Имала съм дом, семейство, покрив над главата и дрехи на гърба си. Имала съм родители, които винаги са ме обичали и са се застъпвали за мен, приятели на които мога да разчитам. Рамо на което да поплача когато съм имала нужда и компания с която да се посмея петък вечер. Работа, която обичам и колеги, които са ме мотивирали да давам повече от себе си, дори и когато не съм искала.

Интересно е как всичко това може да се обърне като със щракване на пръстите. Как когато си пожелаеш малка промяна, може всичко да ти бъде отнето за части от секундата. Да осъзнаеш, че собствената ти майка те приема само и единствено като разменна монета за нещо глупаво и материално, да нямаш дом, семейството ти да е разбито, приятелите да изчезнат и така удобното рамо за плакане да се окаже че го няма. 

Живота е кучка. В единия момент те обича, а в следващия, намираш себе си на дъното на пропаст без път нагоре.